Открито писмо на БСФС в подкрепа на Министерството на физическото възпитание и спорта за европейска визия на Националната спортна система. м.август 2010 г.
До Президента на Република България
До Председателя на 41-то Народно събрание
До Председателя на МС на Република България
До Министъра на физическото възпитание и спорта
До ръководителите на парламентарно представените политически партии в 41-то Народно събрание
ОТКРИТО ПИСМО
Уважаеми г-н Г. Първанов, г-жа Ц. Цачева, г-н Б.Борисов, г-н Св.Нейков,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Повод за настоящото открито писмо към Вас е неудовлетвореността ни от част от приетите изменения и допълнения на Закона за физическото възпитание и спорта от 41-то Народно събрание. Независимо от професионално направените предложения за изменения на закона от спортните организации, допълнени с усилията и предложенията на Министерството за физическото възпитание и спорта, отново станахме свидетели на подценяване професионалното мнение на спортните специалисти. Това се отнася до членовете от закона регламентиращи задълженията и правата на Единната национална обществена спортна организация и на обединените спортни клубове в Националната система за физическо възпитание и спорт. В тази връзка се допусна противоречие между „Националната стратегия за развитие на физическото възпитание и спорта в Република България до 2020 год.” приета от Министерския съвет и окончателната редакция на част от членовете в последните промени на закона за спорта. Това поставя под съмнение изпълнението на стратегията в частта й за неотложни промени в организационната структура на българския спорт и до невъзможност за решителни професионални реформи в спортния сектор.
Основополагащи документи за развитието на спорта в страните от европейския съюз през следващите 20 години са приетите от Европейската комисия „Бяла книга за спорта” и плана за действие „Пиер де Кубертен”. На 30.11.2009 год. в Лисабон четиридесет и една единни национални неправителствени спортни организации от европейските страни ( обединени в ENGSO - Европейска неправителствена спортна организация), в това число и БСФС (Български съюз за физическа култура и спорт), приеха специална декларация, конкретизираща новата европейска спортна политика. Съгласуване в тази насока протича и на държавно равнище.
Като съпоставяме философията, насоките и мащаба на предстоящите промени в спортния сектор на Европейския съюз, спрямо състоянието и потенциала на българския спорт в момента, считаме за необходимо да привлечем вниманието на Президентството и държавните институции към следния извод:
Състоянието на националната спортна система на България в момента е в дълбока и всеобхватна криза. Негативните тенденции на нейното развитие през последните години и процесите, ставащи в нея ще доведат до невъзможност физическото възпитание и спорта на България да станат ефективна част от европейското спортно движение. Деструктивните процеси и изоставането ни от европейските стандарти ще продължават.
В тази връзка, за пореден път е необходимо да посочим, че;
България вече не разполага с единна и оптимално функционираща Национална система за физическо възпитание и спорт. За продължителен период от време са нарушени връзките и зависимостите между развитието на спорта на национално ниво и това в общините. Формално съществуват елементи от ученическия и детско-юношеския спорт, на спорта в свободното време. Обхватът и ефективността на студентския спорт не подлежат на сравнение с този в европейските и близките до нас балкански страни. Високото спорно майсторство и олимпийската изява на българските спортисти системно се влошават. Традиционно силни за България спортове трайно загубват позициите си сред европейския и световен спортен елит. Тенденциите за успешно представяне на България на следващите летни и зимни олимпийски игри са крайно обезспокойтелни. Успехите на отделни български спортисти и отбори не са плод на ефективно функционираща национална система.
Организационната структура на българския спорт е деформирана. Спортното движение е разбито на множество малки и немощни спортни клубове, оцеляващи в дълбоката финансово-икономическа криза и ниския стандарт на живот в българското общество. Над 90% от тях са без треньор или се състоят от един хоноруван или – самонаел се треньор. Провежданата дълги години политика на подценяване, а в много случай и на целево унищожаване на Българския съюз за физическа култура и спорт и обединените спортни клубове, доведе до изключително тежки професионални проблеми свързани със спортните дейности в общините и на национално равнище. Те засегнаха структурата и особено ефективността на националната спортна система, като цяло. В периода след 1991 год. се допусна огромен регрес в организацията и управлението на учебно-трeнировъчния и състезателен процес на всички нива. А това е главния фактор за прогрес в спорта. Платените спортни услуги се превърнаха в доминиращ мотив за дейност на преобладаващата част от спортните специалисти и спортните клубове.
В страната ни е нарушен баланса между държавното и общественото начало в спорта. Премина се към силно централизирано държавно регулиране на спорта, практика отдавна отречена в преобладаващата част от развитите в спортно отношение европейски страни и в хартите за спорта на МОК, Юнеско и Съвета на Европа. В годините на преход, в управлението и финансирането на българския спорт доминираха политически и икономически интереси и кръгове. Чрез лостовете и механизмите на държавната власт значителни материални и финансови активи предназначени за спортните организации преминаха от публичния в частния сектор или не се използваха по най-ефективния и ефикасен начин. Ощетени са публичните интереси на държавата и на спортните организации.
Увеличаващите се инвестиции в спортния сектор през последните години от страна на държавата, отделни общини и частния бизнес не могат да компенсират тоталното изоставане на спортната инфраструктура в държавата ни спрямо европейските стандарти. България е на едно от последните места в Европейския съюз по предоставяне на финансов ресурс и условия за практикуване на двигателна активност и спорт от гражданите. По тази причина спортът у нас не се е превърнал в мощен фактор за превенция на здравето на населението и социална интеграция на хората в неравностойно положение, както и на представителите на отделните етноси.
Главните причини за критичното състояние на спортния сектор у нас са; драстичното незачитане на общественото начало, на обществения коректив и липсата на научно и професионално управление на факторите, които лимитират неговата дейност – финансиране, спортна база, кадри, организация и управление. Реализираните до момента Национални стратегии и програми не само не доведоха до позитивни резултати, а напротив задълбочиха и изостриха професионалните проблеми в областта на физическото възпитание и спорта. Икономическите интереси доминираха над професионалните и националните цели и приоритети. Вече двадесет години този модел, по който се развива спорта в България, доказва своята неефективност, но съществени промени не бяха предприети.
Какво считаме за необходимо да се направи?
• Крайно време е за цялостна ревизия на модела, по който спортният сектор се развива в България. Като начало приветстваме и приемаме новата Национална стратегия, утвърдена от Министерския Съвет за развитие на физическото възпитание и спорта до 2020 год. Министерството на физическото възпитание и спорта има професионална - експертна подкрепа от спортните организации в намеренията му за значителни реформи в тази област. В тази връзка е недопустимо дейността му да се блокира чрез отдавна установени недостатъци в закона за спорта. Това е ключов фактор за преустройство и последваща демократизация на системата.
• Единната национална обществена спортна организация и обединените спортни клубове са специфични структури на гражданското общество. Те трябва да заемат полагащото им се място в закона за спорта и да станат неразделна и ефективна част от Националната спортна система. С това организационната структура на българския спорт ще се синхронизира /унифицира/ с европейската. Водещите европейски и световни практики недвусмислено показват, че за прогреса на тази социална сфера е необходима силна държавна подкрепа и мощно обществено спортно движение, съчетаващо професионализма, националните традиции и доброволческите дейности в спорта. Основен инструмент на тяхната съвместна дейност трябва да бъдат – диалогът, сътрудничеството и кооперирането. Спортният сектор у нас се нуждае от единна, балансирана и функционално обвързана организационна структура на национално и общинско равнища. За малка страна като България са жизнено необходими стабилни спортни организации – работодатели, разполагащи с административен капацитет за ефективна дейност и реални възможности за усвояване на бъдещите европейски програми за развитие на спорта. Главен предмет на тяхната работа трябва да бъдат организирането и провеждането на системни занимания с двигателна активност и спорт на гражданите на страната и особено на младото поколение, както и развитието на състезателния спорт, а не на показни, самоцелни спортни прояви.
• Разработваната нова Национална програма трябва да отчита добрите практики и перспективите за развитие на този социален сектор в рамките на Европейския съюз. Този документ трябва да се обсъди и приеме на широк национален форум от представители на държавните и местните органи на властта и обществените спортни организации, преди да бъде утвърден в Народното събрание.
• Инвестициите в спортната инфраструктура, като основен лимитиращ фактор не трябва да се ограничават, а да се развиват в синхрон с темповете за урбанизация на общините и развитието на туристическия сектор. Инвестициите в спортните дейности трябва да бъдат в синхрон с тези, които държавата и общините заделят за здравеопазване и профилактика.
• Образованието, квалификацията и професионалната реализация на спортните кадри е друг ключов проблем за реформите в спорта. Решаването му е пряко свързан със създаването на нови работни места, главно в спортните организации в общините, значително подобряване на професионалния и социален статус на спортно педагогическата професия, възстановяване на общественото признание на този труд.
Уважаеми дами и господа,
Убедени сме, че с настоящото открито писмо ще предизвикаме Вашето внимание към поставените въпроси и ще коригираме проблемните текстове в закона за спорта и следващите го подзаконови нормативни документи. Членството ни в Европейския съюз ни дава огромен шанс да възстановим спортния престиж на страната и ние сме длъжни да го направим.
