БЪЛГАРСКИ СЪЮЗ
ЗА ФИЗИЧЕСКА КУЛТУРА
И СПОРТ

ПРОЕКТ НА ПЛАТФОРМА НА ОСК В БЪЛГАРИЯ ЗА НАЛЕЖАЩИ РЕФОРМИ В БЪЛГАРСКИЯ СПОРТ. ПЛАТФОРМАТА Е ИЗРАБОТЕНА ОТ УС НА БСФС И СЪГЛАСУВАНА СЪС СТОЛИЧНИТЕ ОСК.

09.10.2014

ДО

Г-Н ВЛАДИМИР СИМЕОНОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОСК „СЛАВИЯ“

 

ДО

Г-Н ГЕОРГИ КАЛЧЕВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОСК „ЦСКА“

 

ДО

Г-Н ДАМЕ СТОЙКОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОСК „ЛОКОМОТИВ“ СОФИЯ

 

ДО

Г-Н ЛЪЧЕЗАР ДИНЧЕВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОСК „АКАДЕМИК“ СОФИЯ

 

ДО

Г-Н ЛЮБОМИР КОВАЧЕВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОСК „ЛОКОМОТИВ“ РУСЕ

 

ДО

Г-Н АЛ. СТЕФАНОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОСК „ДУНАВ“ РУСЕ

 

ДО

Г-Н ИВАН ИВАНОВ

ЗАМ. ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОСК „ЖСК СПАРТАК“ ВАРНА

 

ДО

Г-Н ЯВОР ТОДОРОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОСК „МАРЕК“ ДУПНИЦА

 

ДО

Г-Н СТОЯН СТОЯНОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОСК „ЛЕВСКИ“  ДРАГАЛЕВЦИ

 

ДО

Г-Н ИВАН ЧОЛАКОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОСК „ТУНДЖА“ ЯМБОЛ

 

ДО

Г-Н ЗДРАВКО ДУШКОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОБЩИНСКИ КЛУБ ЗА ФУТБОЛ, ВОЛЕЙБОЛ, ФИЗКУЛТУРА И СПОРТ НА ТРУДЕЩИТЕ СЕ ОТ ГРАД РАЗГРАД

 

 

 

ПЛАТФОРМА

ЗА НАЙ-НАЛЕЖАЩИ РЕФОРМИ В ОБЛАСТТА НА ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТА

 

            Действащият в момента модел на Национална система за физическо възпитание и спорт в България е с давност от 23 години. В годините на прехода, единствено нашата страна от всички бивши източноевропейски страни, предприе радикална реформа в областта на физическото възпитание и спорта без научен анализ и прогноза за крайните резултати и ефекта върху здравните, икономическите и престижни функции на системата. Резултатите са отчайващи. От водеща световна спортна сила в края на 80-те години, днес страната ни е на посредствено балканско равнище. Катастрофално е представянето на българските спортисти на Зимни и Летни Олимпийски игри. Неустойчиво е представянето и на Европейски и Световни първенства на почти всички основни спортове на държавата ни. Обхватът и качеството на масовия спорт са на многократно по-ниско равнище в сравнение с това от недалечното ни минало. На лице е огромен регрес и в сферите на детско-юношеския, ученическия и университетския спорт.

Държавният орган за управление на физическото възпитание и спорта е многократно компроментиран и няма авторитет сред спортната професионална общност. На практика изпълнява предимно политически функции, а не професионални и се превърна само в разпределител на крайно ограничените финансови и материални ресурси.Той не е  двигател и координатор за развитие на спортовете в страната. Липсва граждански и професионален контрол върху управлението на държавните и общински ресурси насочвани в тази социална сфера. Съществуват тежки, нерешени проблеми в управлението и стопанисването на част от държавната спортната база в Столицата и някои от големите общини в страната.

          Националната система за физическо възпитание и спорт е в дългогодишна дълбока криза и се нуждае от спешни и решителни реформи, за унифицирането й с европейския модел за организация и управление на тази социална сфера и хартите за спорта на Съвета на Европа, МОК и ЮНЕСКО.

         На това основание, можем да заявим, че след летните олимпийски игри в Лондон  и близо година след зимните олимпийски игри в Сочи, българският  спорт  стигна дъното в своето представяне в комплексното класиране на нациите и по медали след Втората световна война  /63-68 място в Лондон само с 2 медала и извън класирането в Сочи/. В световния спорт е прието, че комплексното класиране отразява най-обективно състоянието на националните спортни системи  и представлява ранглиста на световния олимпийски спорт.

Българската спортна общественост е шокирана, както от мястото ни в тази ранглиста, така и от липсата на обективна оценка за състоянието на спорта ни и на реални мерки за неговото реформиране. Шокиращи са фактите и цифрите очертаващи непрекъснато задълбочаващата  се криза в националния ни спорт. Ще посочим цифрите от летните олимпийски игри , където бяхме в челната десятка на  комплексното класиране в  продължение на  5 олимпийски цикъла или около 20 години.

       Бяхме 7-8а сила в света и 3-4а в бившия соц.лагер. Къде сме сега? Сега сме с 60 места по-назад в света и на едно от последните места от бившите социалистически страни /в Сеул - 1988 г. пред нас са само СССР, ГДР и Унгария, а в Лондон-2012 г. пред нас са вече не 3, а цели 20 страни /Китай, Русия,Унгария,Куба,Чехия,КНДР,Хърватия,Беларус,Румъния,АзербайджанПолша,Литва,Грузия,Словения,Сърбия,Узбекистан,Латвия,Монголия, Словакия, Армения/. През последните 5 олимпийски цикъла в зимните спортове (20 год.) само три жени имат завоювани медали. (Е.Дафовска, Е.Раданова, И.Никулчина)    

След промените в началото на 90-те години имахме равен старт в спорта с всички тези страни. Шокиращо е, че те не само запазиха, а чувствително подобриха позициите си, а ние не само, че не ги запазихме, а катастрофално ги влошихме. Явно, че  това не е случайно, а напълно закономерно и съответстващо на състоянието на националните спортни системи на тези страни и най-вече на подсистемите за детско-юношески, масов, аматьорски и елитен олимпийски спорт.

Очевидно е, че в България е наложително да се реформира генерално  и кардинално националната спортна система /ако все още нещо е останало от нея/ или да се изгради нова. И в двата случая тя следва да се приведе  в съответствие с  европейския модел и с хартите за спорта на Съвета на Европа, МОК и ЮНЕСКО.

         По наше мнение, в наложилата се напоследък у нас практика е нарушена диалектическата връзка между детско-юношеския, аматьорския  и елитния спорт. Свързващо звено между тях е общинския спорт, а в България той не съществува. На общинско равнище няма нито обществен, нито държавен /административен/ структурен спортен орган. Ето защо реформата трябва да стартира с възстановяване или формирането на общински спортни структури. Нашият опит  от миналото и съвремените практики в света  сочат необходимостта от изграждане на общински обединени спортни клубове  /ООСК/, като самодейна демократична форма на координиране и направляване на спорта в общината. Общинската администрация и кметовете могат да възложат на ООСК някои от своите функции и/или/ да създадат свои административни служби.

     

 Какви други промени са необходими за да се реформира българският спорт ?

          Възстановяване на оптималния баланс между държавното и общественото начало в спортната система на България чрез:

 

  • Водещи функции на държавния спортен орган в създаването на базови условия за развитие на физическото възпитание и спорта в страната – формиране на спортни приоритети, държавно финансиране, инвестиции в спортна инфраструктура, научно и медицинско осигуряване, олимпийска подготовка и подготовка на кадри.
  • Водещи функции на Обществената спортна организация в областта на реализацията на спортната политика - взаимоотношенията между спортните организации на национално и общинско равнище, спортен календар, общи принципи за организация и управление на учебно-тренировъчния процес в обществения сектор, реализация на спортните кадри, развитие на масовия спорт и спортното майсторство на общинско и национално равнища.
  • Възстановяване на организационната структура и функциите на Националната обществена спортна организация в главните административни и спортни центрове в страната. Поетапно прехвърляне на всички дейности свързани с развитието на базата на родния спорт (детско-юношеския, ученическия, университетския спорт и спорта за всички) от държавния спортен орган на обществената спортна организация.
  • Въвеждане на нова политика на сътрудничество и координация на дейностите на Държавния спортен орган с Националната обществена спортна организация, Националната туристическа обществена организация и Българския футболен съюз.
  • Спешни промени в Закона за физическото възпитание и спорта за премахване на системата за лицензиране на Националните обществени спортни и туристически организации, Спортните федерации и Българския футболен съюз. Такава система не се прилага в нито една европейска страна. Прилага се лицензиране на клубове и професионални клубове, при това само от съответната федерация по вид спорт.
  • Нов статут на Обединените спортни клубове в общините и превръщането им в комплексни центрове за масов спорт, спортно майсторство и  основни спортни работодатели в системата на обществения спорт. Нова регламентация на статута на Обединените спортни клубове в чл.10 от ЗФВС.
  • Запазване на публичния характер на собствеността на държавните и общински спортни и туристически обекти и съоръжения. Приоритетно предоставяне на държавни и общински спортни обекти за управление и стопанисване от Обединени спортни клубове и Националните спортни и туристически обществени спортни организации.
  • Преустановяване на всички процедури за приватизация на съществуващи спортни обекти и съоръжения държавна и общинска собственост. Предоставяне на административни преференции за частни инвестиции и ново строителство на спортни и туристически обекти.
  • Ежегоден ръст с не по-малко от 10% на средствата по бюджета на Държавния спортен орган. Директно подпомагане чрез държавния бюджет на дейността на Националната обществена спорта организация.
  • Осигуряване на щат и фонд работна заплата за назначаване на работа на не по-малко от 50% от завършващите млади спортни специалисти в системата на обществените спортни организации.
  • Професионален преглед на ефективността на всички програми финансирани от държавния спортен орган и пренасочване на финансовите и материалните ресурси към  ефективни дейности и ефективно функциониращи спортни и туристически организации.

 

Настоящата платформа за належащи реформи в спортния сектор е в допълнение към „Национална стратегия за развитие на физическото възпитание и спорта в Република България 2012- 2022 год“.

 

 

 

« Назад към новините